О-в Тасос се намира в северна Гърция, срещу плажните ивици  на Източна Македония. Дължината на бреговата линия достига 115 км. Разстояние от 18 морски мили го разделя от гр. Кавала и само 6 мили от Керамоти и летището на гр. Кавала. Най-големият град и столица на острова е гр. Лименас. О-в Тасос има около 14. 000 постоянни жители.

О-в Тасос е планинска местност и най-високия му връх е Псарио или Псарион (1.203 м.). Достъпът, обаче е лесен благодарение на горските пътища. Той се характиризира с богати полета с маслинови дървета. От древността е познат за богатите му подземни богатства (изкопаеми) - желязо, злато и белият му мрамор.

Климатът на о-в Тасос е умерен, свеж през лятото и мек през зимата. Хипократ ни е оставил ценни записи за  климата на о-в Тасос, когато за 3г.  живял на острова през 5 в. пр.н.е. В книгата „Епидемии А“ пише, че на о-в Тасос „ в общи линии зимата приличала на пролет“. Средната годишна температура е 17,2 градуса по Целзий и средна температура през лятото през юли месец е 23,4 градуса по Целзий.

Островът се заселил за първи път от траките, които били дошли от отсрещния бряг през 2000 г. пр.Хр.  Относно наименованието на острова съществуват доста  версии като Аерии поради чистотата на въздуха, Етрия поради светло синьото му небе и Хрисии поради златото. Преобладаваща обаче, е  версията на Херодот, съгласно която о-в Тасос дължи наименованието си на Тасос, син на финикийския цар Агинор, който (според митологията) стигнал до острова търсейки сестра му, Европа, която била открадната от Зевс.

През  7 в. пр.н.е. жители на о-в Парос колонизирали острова. Следват периоди на голям разцвет за острова през 6 в., 5в. и 4 в. пр.н.е. с главни характеристики -   създаването на колонии в Македония и в Тракия, силна икономическа и културна дейност и пускането в обръщение на силна валута по цялото Средиземноморие. През 356 г. пр.Хр. колониите на Тасос и мините им в Пангео ги превзема Филип II, който малко по-късно през 338 г. пр.Хр. станал притежател на острова и го присъединява към Македонската държава.

Македонците наследили римляните, които са били приемани като спасители, защото предоставили автономия на острова. О-в Тасос преживява отново  разцвет през римската епоха, развил търговска и духовна дейност.

Следват бурни периоди по време на Византийската епоха, понеже о-в Тасос се намирал непрекъснато под  прицел на пиратите на Средиземно море, които ограбвали и опустошавали острова безпощадно, прекъсвайки всяка творческа  дейност и събитие. Това е накарало  жителите му да напуснат бреговата линия и да се преместят в планинската част, където построили новите им села.

Също така, островът е станал цел на много владетели -  завоеватели на Средновековна Европа, за да достигне  през 1455 г. при турците. През 1818 г. о-в Тасос е отстъпен на везира на Египет -  Мехмет Али, който обичал жителите на о-в Тасос и показал благосклонност към тях. През 1902 г. управлението на острова отново било под контрола на турците. През октомври 1912 г. о-с Тасос се освободил и се включил в националното господство.

Дейностите, които благоприятни за развиване на о-в Тасос обхващат водните ски и риболова, вървенето и алпинизма, лова, както и наблюдението на птици. Също така, започнато е за първи път да се прилага програмата на Гръцкото Орнитологично Дружество и Международната организация Bird Life за постоянното наблюдение от доброволци на важната местност за дивите птици на о-в Тасос (ΙΒΑ GR016). 

Една част от острова е с особенна стойност за дивите птици (аналогично са характеризирани други 98 местности по цяла Гърция) и са от първите национални местности, които са влезнали в програма за наблюдение от доброволци на по-горе споменатите организации.

Повече информация за о-в Тасос