Панагия

Панагия е едно традиционно село, което се намира на о-в Тасос с богата история и с много, за нещастие непознати факти. Това е  едно от най-важните и богати села на острова. Застроено е преди почти от 300 г., но през Византийската епоха имало колония, която се наричала „Анастасион“.

Не знаем кога е придобило днешното си наименование. Малко след революцията през 1821, станало и столица на острова. Местоположението, където се намира, една долина по  страните на планина, го прави да не се вижда от далечина от морето. Къщите имат покрити балкони, покриви от плочи аспид и във вътрешната им част има дървена облицовка. Църквата на селото е голяма, и има вградени древни камъни.

Колкото наименованието на селото, толкова и съществуването на 11 параклиси показват силната религиозност на жителите. Забелязват се  параклиса на Св. Атанасий, който е построен през 1818 г., параклиса на Св. Константин и Елена, на Св. Хараламбос, който е построен през 1820 г., на Св. Йоан Богослов, който е построен през 1825 г., на Св. Пантелеймон, на Св. Георги, който е построен през 1835 г. и на Панагия (Богородица), който е построен през 1845 г. Важна е и църквата на Панагия (Богородица), която е пряко свързана със социалния и икономическия живот на селото. Историята на този храм е пряко свързана с историята на селото, обаче с някои неясноти, главно през годините след Завладяването и до края на 17 в.

За съжаление, точната дата на която е построена църквата не е известна. Ако съдим обаче по факта, че селото взело името му от църквата, тогава ще трябва да е по-ранна от 1821 г. -  годината на Гръцката революция. Църквата съгласно традицията, е открита от Митрополит Антим. През 18 в. жителите на стария град на о-в Тасос се принудили, поради пиратските нашествия, да заминат към вътрешността на острова и да се установят в Панагия. Жителите стигнали в Панагия  през 1770 г., когато там се появил руския флот. Така се увеличило значително населението на селото и се създала нуждата за по-голяма църква.

Работните дейности започнали през 1831 г., под надзора и работата на майстори от гр. Касторя, които познавали отлично църковната архитектура. Паричните средства за започването на работните дейности предоставили първенците Сотириос Августис, Авгеринос и Хатзис Константинос, на когото има  надгробна плоча в двора на църквата. Понеже тези парични средства не били достатъчни за  приключване на внушителния храм, била поискана помощ от Света гора (Атон). Единственият, който помогнал бил манастир Ватопедио, който бил и най-силен финансово. Така църквата остава  недовършена, от гледна точка на височината й. През 1881 г., се завършва новия дърворезбен иконостас на храма, който  изработили майстори от гр. Волос. Майстори от гр. Касторя, придали на църквата много характеристики на византийските църкви от  гр. Касторя.  Куполът е по-висок и осмоъгълен. Олтарната абсида е също осмоъгълен, половин кръг.  Дължината й достига до 27,50 м., широчината 18,60 м., докато височината й е 18 м.

Стените са построени с мраморни плочи от местността Панагия. Забележителен е също и факта, че са се използвали мраморни камъни от развалини на древни храмове на о-в Тасос. Архитектурният стил на храма е базилика с купол, с 3 (три) вътрешни пътеки и с полу цилиндрични сводове.

В селото има изобилие от течащи води и на  площада му има огромен чинар, който прави сянка. Чудна е и гледката  към селото, към планините, към полето и към равнината.

За 15 мин. пеша от Панагия, стигаме до „Дракотрипа“ (Дупката на Дракона). Това е една пещера със сталактити и сталагмити, която обаче не е проучена по цялата си площ и дъно.

Скалата на Панагия в днешно време се нарича Хриси Амудя (Златен пясък). Близко до един древен кладенец на селото,  са запазени основите от една древна постройка от класическата епоха. От там започва една пътека, която води до върха на  Кулата. Този връх взел наименованието си от една кула, която там построил Тасиос Акиратос през 5 в. пр. Хр. Тази кула изпълнявала функцията на фар. Близо до фара се намира гроба на Акиратос със следния надпис “ Аз съм гробът на Акиратос, син на Фрастиридис. И почивам в края на кораба, спасявайки плавателните съдове и моряците. Но се радвайте!